НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО ПРАВЯТ НЕЩАТА РАЗЛИЧНИ – част 2

  • Искаме да пуснем съобщение до колегите за твоето напускане, но не знаем какво да напишем. – подхвана Миросава. Ако ме беше питала с каква скорост се топят ледовете на Северния полюс, би ми звучало по-логично от това, което изстреля.
  • Как така какво да напишете?
  • Ами, какво да им кажем, каква е причината за напускането ти.
  • Хубав въпрос – засмях се аз – лошото е, че и аз не мога да си отговоря на него, така че не мога да ви помогна.
  • Да кажем, че ти си пожелала да напуснеш? – предложи Мирослава.

В този момент последните капки енергия, които ми бяха останали се мобилизираха, за да избухна.

  • Такова нещо няма да ви позволя да напишете, освен ако не искате да препратя до всички сканирана офертата, която подписах в отговор на вашия и-мейл. Аз нямам какво да крия и не се срамувам от постигнатото през тези 9 години, така че ще напишете истината – не, че аз наускам, а че вие ме освобождавате!

С тези думи сметнах разговора за приключен, за това с бърза крачка напуснах залата. Усещах, че някакви бегли остатъци от съвест ги караха да се чувстват неудобно от моето присъствие и със сигурност се молеха последния ми ден във фирмата да дойде колкото се може по-скоро, за да се отърват от това усещане.

Следобеда прекият ми началник изпрати сладникаво съобщение, което непохватно се опитваше да избегне основната тема като ми благодареше за това, което съм направила и правех за фирмата. В общи линии, третокласник щеше да се справи по-добре, беше пълно с правописни и стилистични грешки. Отново пропуск от моя страна, не бях му показала от къде се включва спел чек-а.

Съобщението доведе до очаквания резултат, този, който бях наблюдавала да се случва многократно с колегите, които напуснаха компанията преди мен. Хората се раделяха на три групи – първата забождаше поглед в мокета, когато се разминаваха по коридора с теб, сякаш си саксия и с ужас ускоряваха крачка да не би по случайност кашпата да проговори и вождовете да ги заподозрат в подривна дейност срещу властта. Друга част бяха „поддръжниците“, тези, които дали, защото си им симпатичен, или имат лична война с началството, виждаха подходяща възможност да си начешат езиците и да изкажат своето възмущение как „за пореден път ръководството изпуска ценен кадър“, всичко поднесено с подходящ патос, наподобяващ този, който биха използвали по новините, в случай че съобщават за насочила се към Земята унищожителна комета. Малко са хората, които мълчаливо застават до вас и дори само по погледа им, разбирате, че не са необходими обяснения, те ви разбират и ви подкрепят и с две думи, независимо от обстоятелствата си остават ваши приятели. Радвах се, че и аз имах такива! Благодарение на тях понесох поледните седмици в офиса, през които моята ученичка всеки ден по график забягваше някъде в обедната почивка с финансовия директор.

В последните оставащи дни получих по и-мейла покана за среща под надслов „Обратна връзка“. Беше изпратена от изпълнителния директор, който беше чужденец. В мен се зароди някаква надежда, че ще разбера най-накрая къде е проблема. Влязох в кабинета му и се настаних на креслото срещу него. Лицето му беше придобило стадалческо изражение.

  • Аз дълбоко съжелявам за случващото се с теб – започна внимателно той. Още с първите думи ме загуби като слушател. Поредният съжеляващ, който е положил подпис върху заповедта за напускането ми! Какво става тук? Защо си губим времето, ако само ще хвърля прах в очите ми? – Осъзнавам, че времето, което си изкарала с нас се равнява на продължителността на средностатистически брак и в момента изживяваме нещо като развод, за който, както и в живота, и двете страни имат вина.
  • Радвам се, че подхванахте темата за вината. На мен ми интересно да разбера каква е моята. – прекъснах го аз в опит да скъся въведението.
  • Ти си изпълнителен служител, но ние мислим, че Виктория има заложби, които може да разгърне в нашата компания – отвърна той.
  • Бъдете по-конкретен. Говори повече чужди езици, по-добра е в ексела, познава по-добре бизнеса, комуникира по-добре с хората или се справя по-успешно от мен в критични ситуации?
  • Ами, ние просто мислим, че е по-добра!

Забелязах, че събеседникът ми започна нервно да тактува с крак, все едно шие на невидима крачна шевна машина и бузите на облото му лице порозовяха. Бюрото започна заплашително да се клати до като аз се стараех да запазя видимо спокойствие.

  • Жан пожела да бъдеш сменена и аз като негов началник не мога да не застана зад неговото решение.
  • Т.е., ако утре Жан ви каже да гръмнете случаен минувач на улицата, вие ще го сторите? Няма да попитате за причините нито ще се замислите дали този човек е невинен?
  • Не, разбира се, че не. Аз се допитах до твои колеги и други началници. Голяма част от тях те защитиха, но имаше и такива, които застанаха срещу теб.
  • Да и тук се стига до въпроса, кои от тези гласове искате да чуете. Аз не искам да знам кои са хората до мен или срещу мен, а вашите доводи за взетото решение!

От другата страна на бюрото вече бяха ушили цяла колекция прет – а – порте за есенно – зимния сезон. Лицето не изразяваше съболезнование, а остро недоволство. Буквално разчитах мислите му – „Защо не си затраеш, за да си изиграя ролята на добър и благороден чичко и ти като възпитно дете да ми благодариш, да си стиснем ръцете и кой от къде е!“. Прах в очите.

Срещата, както се досещате, приключи бързо и без ръкостискане. Аз изкочих от кабинета като тапа и още по-объркана от колкото влязох.
към Част 3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *