Примери за използване на квадранти в счетоводството

Примери за използване на квадранти в счетоводството. Ползите от използването на новите квадранти (III и IV) могат да се видят от следните примери.

Възприетата практика в счетоводството за отписване на реализираната надценка включва дебитиране на сметка „Продажби“ и кредитиране на сметка „Търговска надценка“ по метода на червено сторно. В този случай кредитният оборот по сметката „Търговска надценка“ е до голяма степен унищожен.

Създава се впечатление, че върху получените стоки не е прилагана надценка, което, разбира се, е абсурдно.

Примери за използване на квадранти в счетоводството

Но ако дебитирате сметката „Продажби“ (със знак минус), като използвате метода на сторниране и дебитирате сметката „Търговска надценка“ (със знак плюс), тогава в счетоводството всичко ще си дойде на мястото: дебитът на сметката „Продажби“ ще отвори цената на продадените стоки, а дебитът на сметката „Търговска надценка“ ще покаже отписаната му стойност.

В този случай кредитираният оборот ще отразява цялата надценка на получените стоки. И всичко това става възможно благодарение на използването на Квадрант III. (Дебитно черно – Дебитно червено.)

Може да се даде още един пример за използване на квадранти в счетоводството.

 Стоката е продадена на кредит. Купувачът обикновено прави първото плащане и плаща цялата лихва (цената на самия заем) предварително. Естествено, получената лихва за покриване на разходите, свързани с продажбата на стоки на кредит, се отнася за всеки период от отчетния период. Но е доста трудно да се отрази това.

Поради това би било правилно да се дебитира сметката „Парични средства“ за сумата на авансовото плащане и лихвите при получаване на плащането, като се кредитира сметката „Продажби“, а в края на отчетния период сметката „Разходи за продажба“ (Разходи за дистрибуция) да се кредитира със знак (+) и да се кредитира сметката „Продажби“ със знак (-), т.е. кредитно черно и кредитно червено.

Този запис се вписва в четвъртия квадрант в счетоводството.

Необходимостта от позоваване на трети и четвърти квадрант се дължи на факта, че на практика се използват различни нива на агрегиране на данни. Така че, ако себестойността на всеки артикул е известна за всяка продажба, тогава няма да има нужда от такива записи. Но също така е факт, че за опростяване на счетоводството цялото движение на стоки се отразява през отчетния период по продажни цени. И само за целите на изчисляването на финансовите резултати счетоводителите са принудени да прибягват до коригиращи записи. Повече за квадранти в счетоводството вижте тук