Въздействие на фактора Работно време върху здравето

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ФАКТОРА РАБОТНО ВРЕМЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО И БЕЗОПАСНОСТТА НА РАБОТЕЩИТЕ В ОТРАСЪЛ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Мария Титопулу, дм

ЛОТ-КОНСУЛТ ЕООД, ул. Троянски проход № 16, 1612 София

 Резюме

Отрасъл Здравеопазване се характеризира със специфична организация на работното време, която често включва по-голяма продължителност на работния ден от регламентираните в Кодекса на труда 8 часа, сменен режим на работа, полагане на нощен труд, работа по график през почивни и празнични дни, работа с променлив ритъм. Друга характерна черта на отрасъла е нестандартното работно време, което се дължи на работа на повече от едно място, евентуална частна практика, съчетана с работа в лечебно заведение. Прекалено продължителното работно време, работата на смени, стресът на работното място, нощните смени и неблагоприятния начин на живот водят до засилен риск от здравословни и социални проблеми на работещите.

Организацията на работното време оказва важно влияние върху здравословното състояние на работещите и на тяхната работоспособност. Основните въздействия са изморяване, непрекъснати проблеми със съня и хронична умора, неспособност за точно и/или качествено изпълнение на работата, развиване на депресия, тревожност, сърдечни болести, социална десинхронизация и др.

Значимостта на проблемите по безопасност и здраве на работещите в отрасъл Здравеопазване и тяхната актуалност, определя и необходимостта от преразглеждане на съществуващото законодателство, за да се адаптират правилата към променящите се режими на работно време, като същевременно се зачита целта им за защита на здравето и безопасността на работещите в отрасъла.

Въведение

Основен нормативен акт на Европейския съюз в областта на работното време е Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета относно някои аспекти на организацията на работното време. С директивата са определени минималните изисквания за безопасност и здраве по отношение на организацията на работното време на работещите в държавите членки на ЕС, в т.ч.:

• минималната продължителност на междудневната почивка, междуседмичната почивка и годишния отпуск, на почивките в работно време и максималната продължителност на седмично работно време;
• някои аспекти на нощния труд и работата на смени.

Директивата има за цел да предостави минимални общи стандарти за всички държави членки за защита на работниците от рискове за здравето и безопасността, свързвани с прекомерно или неподходящо работно време, и с недостатъчно време за почивка и възстановяване от работа.

Според определението за „здраве“ на Световната здравна организация (СЗО) – работещите трябва да бъдат в състояние на пълно физическо, психическо и социално благоденствие, както и да се чувстват способни да използват своя собствен здравословен потенциал и да се справят успешно с високите изисквания на работните си места.

Дали обаче организацията на работа, в т.ч. работното време и режимът на труд и почивка осигурява това „социално благополучие“?

Възприетата продължителност на работното време в Р. България в часове е до 40 часа седмично, при до 5 дневна работна седмица. Българското законодателство регламентира правото на наетите да работят на повече от една платена работа, като в тези случаи работното време общо за всички платени работи се ограничава до 48 часа седмично, с допускане, при писмено съгласие на наетия, то да бъде и повече от 48 часа. Възможни са също така и различни схеми на организация на работното време като работодателите могат да ги определят чрез вътрешния правилник на предприятието или чрез колективния трудов договор.

Седмичната продължителност на работното време на наетите от икономическа дейност Хуманно здравеопазване е разнообразна. Само за 45% от наетите тя съвпада с определената от Кодекса на труда 40 часова работна седмица. Висок е делът на наетите, чиято работна седмица е под 40 часа – 35%, за 11,7% от тях тя е 50 часова, а за 8,3% – повече от 50 часа на седмица^[5].

Работният процес в отрасъл Здравеопазване се характеризира с непрекъснатост, приемственост и най-разнообразни форми – дежурства, разположение, трисменна и двусменна работа, нощен труд, домашни посещения, работа на повикване и др. с цел осигуряване на непрекъснат и постоянен работен лечебен процес. Прекалено продължителното работно време, работата на смени, стресът на работното място и неблагоприятният начин на живот оказва важно влияние върху ефекта от факторите на натоварването, с които се сблъскват работещите в хода на тяхната работа ^[1].

 Цел

Основната цел на това изследване е определяне влиянието на организацията на работното време върху здравето и безопасността на работещите в отрасъл Здравеопазване, което позволява да се направят ефективни предложения за подобряване на практиките и предприемане на конкретни действия в дългосрочен план.

При реализиране на настоящото изследване е приложена методиката за набиране на първична и вторична информация. Използвана е комбинация от количествени и качествени методи за набиране на информация:

– метод на кабинетното проучване;

– метод на анализ на съдържанието;

– проучване по метода на експертните оценки.

Резултати

В член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз се посочва, че: „Всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск.“

Организацията и регулирането на работното време имат значителни социални, икономически и политически последици.

Учени от Харвард са открили, че за работещите на нощни смени има по-голям риск от диабет, затлъстяване и сърдечни заболявания. При работата на смени се нарушава функцията на хормона, който регулира апетита. Това повишава в дългосрочен план риска от затлъстяване. Други болестни симптоми са свързани с отделяне на по-големи количества от хормона на стреса кортизол и с повишено кръвно налягане.

Съгласно чл. 2, т. 1 на Директива 2003/88/ЕО работното време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а т. 2 предвижда, че “почивка” означава всеки период, който не е работно време. В практиката на повечето държави-членки, включително България, обаче съществуват и междинни категории като дежурства или други случаи, когато работещият в отрасъла е на разположение на работодателя, като фактически труд не се полага през цялото време. Следователно въпросът дали тези междинни категории трябва да се считат изцяло за работно време е от съществено значение не само от гледна точка на правната теория и практика, но е и със сериозни икономически последици. В решението по делото Simap^[9] е поставен въпросът, дали дежурствата, давани от лекари от подразделения за оказване на спешна медицинска помощ, представляват работно време по смисъла на директивата, на което Съдът отговаря, че разграничителният критерий е, дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя (в случая – медицинския център). Когато работникът е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, а когато работникът е длъжен да изпълни задълженията си при повикване, но не и да прекарва дежурството на място, определено от работодателя, работното време е само времето, през което действително е положен труд. Към настоящият момент все още няма постигната обща позиция за ЕС, за да бъде законово регламентирано.

В Българското законодателство разпоредбата на чл. 139, ал. 5 КТ предвижда, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 3 от Наредба №2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя е предвидено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника или служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време (ал. 3, чл. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г.). Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд, като в тези случаи на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка.

Нормалната продължителност на нощното работно време е по-кратка от тази на дневното работно време. Това е така защото нощният труд е по-изморителен и неблагоприятен, а освен това е свързан и с промяна на обичайния ритъм на живот. Нощен труд е този, полаган от 22.00 до 6.00 часа. Съгласно чл. 140, ал. 1 КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е 35 часа, а на работното време през нощта – 7 часа. С колективния трудов договор не може да се договаря друга продължителност на нощното работно време. В Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, са регламентирани видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за здравето на работниците и служителите. Съгласно чл. 6 от наредбата, продължителността на нощното работно време за работниците и служителите с намалено работно време е равна на дневната, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 КТ.

Разпоредбата на чл. 140а, ал. 1 КТ гласи, че работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.

Сменната работа е свързана с редица специфични проблеми за индивида, които най- общо могат да се определят като физиологични, здравни и социални. Основен от трудово-медицинска гледна точка проблем е здравният риск, обусловен от физиологични промени и нарушения на здравето, каквито често се срещат при сменните работници. Основните физиологичните проблеми са нарушения в денонощните ритми, разстройства на съня и умора. Сменната работа оказва влияние върху здравното състояние на работещите и социалната интеграция. Всички тези проблеми имат отрицателен ефект – те водят до повишаване на заболяемостта и отсъствията от работа, увеличаване на инцидентите, трудовите злополуки и текучеството на работната сила и др.

 

	Физиологични проблеми	Здравни  проблеми	Социални  проблеми
Сменна  работа	Нарушения в денонощната ритмика	Сърдечносъдови заболявания	Проблеми в семейството
	Влошаване на съня	Диабет	Намаляване на социалните контакти
	Умора	Метаболитни заболявания	Депресия

 

Промените в денонощни ритми са един от най-важните физиологични проблеми при сменната работа, особено при нощен труд. Те се задълбочават с броя на поредните нощни смени.

Неблагоприятният ефект върху здравето на работещите е относно продължителността и качеството на съня. Недостатъчният сън може да доведе до сънливост, понижена работоспособност и опасност от заспиване по време на работа.

Хроничната умора е много характерна за работещите на смени. Значителни са оплакванията от умора особено след нощна смяна.

Промените в денонощния ритъм на работоспособността, сънливостта по време на работа, нарушенията в съня и хроничната умора са сериозни предпоставки за човешки грешки и за инциденти.

Общата оценка на „работното време“ за отрасъл Здравеопазване, направена при Националното изследване на условията на труд в България, е че наетите в този отрасъл са изложени в най-голяма степен на рискове, свързани с по-продължително работно време^[3].

Проведено изследване на Национално ниво на „Профил по БЗР в Хуманно здравеопазване“^[6] показва, че около 40% от наетите лица до 5 пъти месечно работят поне 2 часа през нощта, а за 19,7% това се случва между 6 и 15 пъти. Също така за 46,7% е нормално до 5 пъти месечно да работят вечерно време, а за около 20% това се случва между 6 и 15 пъти месечно. До 5 пъти месечно работят повече от 10 часа на ден работят 34,5% от наетите, други 22,4% правят това значително по-често – между 6 и 15 пъти месечно, и за 5,2% продължаващият повече от 10 часа работен ден е почти ежедневие.

В отрасъла преобладава подход за определяне на работното време на наетите от организацията – 79,3%. 13,8% – могат да избират от различни графици, 3,4% – дали да работят на плаващо работно време и също толкова дали да работят на редуващи се смени.

Често се налага непредвидена промяна на схемата на работното време, което е риск за наетите, поставя ги в стресова ситуация и ги лишава от възможността свободно да планират своето свободно време. Само 3,4% заявят, че получават информация за промяна в работното време в същия ден, 1,7% – един ден по-рано, 15,3% – няколко дни по-рано, а 11,9% – няколко седмици по-рано. Като причини за непредвидени промени в работното време ръководителите изтъкват предимно възникване на спешни ситуации, което е напълно обяснимо за естеството на работа в отрасъла.

В отрасъла е отчетен най-висок относителен дял наети, които заявяват, че работата им води до здравословни проблеми: болки в гърба, болки в стомаха, главоболие, стрес, обща умора, тревога, алергии, проблеми със съня ^[6].

Някои изследвания констатират наличието на връзка между работата на смени и засиления риск от развиване на рак ^[7,8].

Различни процеси и функции в човешкото тяло се променят циклично в рамките на денонощието. Най-яркият пример за това е цикълът на сън и бодърстване. Ние сме дневни организми и сме програмирани да бъдем активни през светлата част на денонощието. Нощта от своя страна е предназначена за сън и почивка. Редица други важни процеси също са подчинени на денонощни колебания. Такива са метаболитната активност, функцията на ендокринните жлези, на вътрешните органи, клетъчният растеж, телесната температура, способността за концентрация, внимание и т.н. Всички тези циклични промени се дирижират от вътрешния ни биологичен часовник.

Цикълът на биологичния ни часовник е между 24,3 и 24,5 ч, което налага непрекъснатото му „сверяване“ с 24-часовия цикъл на денонощието. Това става посредством интензитета на светлината, която постъпва в ретината.

За съжаление много професии изискват от нас да сме активни в тъмната част на денонощието (когато трябва да сме в покой) и да почиваме в светлата част на денонощието (когато трябва да сме активни). Това крие своите сериозни рискове за здравето. Като основна причина се смята нощното излагане на светлина и последващото разстройване на вътрешния ни биологичен часовник.

Последиците върху здравето са разнообразни. Такива могат да са различни нарушения на съня (безсъние), сънливост през деня, промени в настроението (повишена раздразнителност, депресия), повишен риск от сърдечносъдови заболявания и стомашно-чревни проблеми.

Нощният труд се смята рисков и за възникването на различни онкологични заболявания (например рак на гърдата при жени). Вероятна причина за това е понижената секреция на мелатонин в резултат на нощната осветеност.  Заедно с това се наблюдава повишена честота на професионални грешки и катастрофи на пътя поради умора, сънливост, нарушена концентрация и забавено време за реакция. Като цяло адаптирането към нощна активност е трудно и не зависи от сезона. Най-добре е, ако можем, да ограничим нощната работа за не особено продължителен период от живота ни, а в останалите случаи да се стремим към правилен режим на сън и бодърстване.

Доц. д-р Л. Минчева^[1] е систематизирала противопоказанията за нощен труд, като част от тях са:

1. Хронични нарушения на съня (едни от основните рискове при полагане на нощен труд);
2. Тежки стомашно-чревни заболявания – гастрити, язви;
3. Исхемична болест на сърцето, особено прекаран инфаркт на миокарда до 12 месеца след събитието;
4. Инсулинозависим диабет – отново водеща роля в хормоналния дисбаланс – повишени нива на кортизол (най-високи са нивата на кортизол сутрин между 6 и 8 часа – дисбаланс в нивото на кръвната захар с много често срещащо състояние, подобно на хипергликемия);
5. Тежки отклонения в работата на щитовидната жлеза, проблеми с надбъбречните жлези;
6. Епилепсия – припадъците могат да бъдат повлияни от недостига на сън, честите промени в графика сън/бодърстване.
7. Тежки депресивни състояния – тези състояния така или иначе се съпътстват от нарушения в съня;
8. Хронични бъбречни и чернодробни заболявания – нощният труд и сменният режим на работа може да задълбочи уврежданията.
9. Злокачествени тумори – освен стресът вероятен проблем е намаленото синтезиране на мелатонин, който се изработва само през нощните часове; имунната система става по-уязвима.
10. Групи работещи с повишен риск –бременни жени, жени с малки деца.

Британско-френско изследване е установило, че ненормираното работно време вреди на здравето на работещите и влияе зле на когнитивните им способности^[5].

В продължение на 10 години са наблюдавани 3000 служители от Южна Франция на възраст между 32 и 62 години. Служителите работели в най-различни производствени отрасли. От тях половината били на ненормирано работно време в продължение на поне 50 дни в годината. Техните когнитивни способности – памет, внимание, скорост на реакцията – били измервани на три пъти чрез невропсихологически тестове. Тестовете показали, че хората на ненормирано работно време страдали от по-бърз спад на когнитивните способности в сравнение с другите. Изследването показало, че след смяна на работата това отрицателно въздействие върху когнитивните способности трае най-малко пет години.

Според експертите, за да се ограничи ефектът на ненормираното работно време, трябва да има персоналноs медицинско наблюдение и по-добра организация на труда, която да позволява по-благоприятни за съня часове. Специално внимание на дейностите по мониторинг и анализ следва да се отделя на младите хора и на жените.

 

Изводи и препоръки

Налице са многобройни и сериозни доказателства за това, че голямата продължителност на работното време, нощният труд, работата на смени и нетипичното работно време оказват отрицателно въздействие върху здравето и безопасността на работещите в Здравния сектор.

Сменната работа е предпоставка за редица конфликти:

• изолация от семейния живот;
• недостатъчно време за контакт с партньора;
• ограничаване на родителската роля и изпълнение на родителските задължения на сменния работник;
• увеличаване или намаляване на поеманите домакински дейности от сменния работник;
• повишена честота на разводите и други.

В резултат на сменната работа е възможно у работещия да се развие чувство за отчужденост от обществото и изолация от семейството ^[2].

За това особено важно е работещите да бъдат включени в разпределянето на смените. Доколкото е възможно, следва да се зачитат индивидуалните предпочитания и личните интереси. При изготвянето на графиците е необходимо да се спазва редуване на смените: първа – втора – нощна. По възможност да се планират по-малко нощни смени и да се осигуряват два последователни почивни дни в края на седмицата. Първата смяна да не започва твърде рано и нощната смяна да не приключва твърде късно.

При сменна работа от особено значение е да се спазват следните правила:

• Максимален брой на последователните смени

– да се избягва постоянна нощна работа;

– да се намали броят на последователните нощни смени (максимален брой 3);

– да се намали броят на последователни сутрешни смени (максимален брой 3);

– броят на последователните следобедни смени да не надвишава 3;

• Посока на въртене на смените

– посоката на въртене на смените да е напред, по посока на часовниковата стрелка (сутрешна – следобедна – нощна).

• Последователност на смените

– графикът да предвижда поне 2 почивни дни след последната нощна смяна;

– да се избягват последователни нощни смени;

– да се избягват единичните работни и почивни дни.

Препоръки по отношение на краткотрайни отклонения от установените графици:

– да се избягват краткотрайни отклонения от графиците;

– да се спазват правилата за предварително уведомяване за промените и съответните компенсации;

– да се предостави възможност за участие на работещите при изработване на сменните графици;

– да има възможности за въвеждане на гъвкаво работно време по отношение на началото и края на работния ден, промени в смените, времеви прозорци и др.

Работният процес в отрасъл Здравеопазване изисква да се установява такъв режим на труд и почивка, при който периодите за работа и почивка така са съставени, че да се осигурява непрекъснат и постоянен лечебен процес, като се запазва работоспособността и здравето на работещите.

Нощният труд може да се окаже сериозен рисков фактор и затова има голямо значение да се прецени правилно, дали даден работещ е подходящ за такава работа, като се определят необходимите прегледи и изследвания за приемане на работа на работещи, които ще полагат нощен труд.

Заключение

Ефективната и оптимална организация на работното време е ключов елемент за поддържане на доброто здраве и работоспособност на работещите в отрасъл Здравеопазване.

Работата на смени е абсолютно необходима и представлява съществено важна предпоставка за функционирането на отрасъла. Въпреки това нестандартното работно време, работата на смени, полагането на нощен труд има сериозни последици върху здравето и социалния живот на работещите в отрасъла. Голям брой мерки трябва да се предприемат с цел да се избегне или най-малкото да се намали неблагоприятното въздействие от работата на смени. Отрицателните резултати могат да бъдат избегнати, ако в графиците на смените се вземат предвид, от една страна, наличните технически и организационни мерки и, от друга, медицинските мерки, лечението за ускорено приспособяване и личното поведение.

Организацията на работното време е критичен момент за отрасъла. При наличие на работа през нощта или денонощно, използването на сменни системи и извънредната заетост може да постави съществени предизвикателства пред работещите и ръководствата на здравните заведения. Проблемите може да включват повишен риск за здравето и безопасността на служителите и трудности в набирането и запазването на опитен персонал, което да доведе до високо текучество на персонала. Важно е да се постигне такава организация на работното време, която да отговаря на интересите както на работещите, така и на работодателите и за да се осигури опазване на техния живот, здраве и работоспособност.

Източник: ЛОТ Консулт ЕООД – лицензирана фирма за трудова медицина