Историята на асансьора

Историята на асансьора. Не само небостъргачите, но и всяка една сграда, по-висока от 4-5 етажа има поставен асансьор. Кога и как се е появило това изключително полезно устройство?

Историята на асансьора

Счита се, че първият асансьор е бил монтиран през далечната 1743 година, в двореца на френския крал Людовик XV във Версай, за да може тридесет и три годишният крал, без да се напряга, да се качва в покоите на своята метреса, които се намирали един етаж по-нагоре.

Всъщност, в старинните източници, се откриват описания и за по-ранни пътнически повдигащи машини, например, в Синайския манастир (Египет, VI век пр. н. е.) и дори в Древния Рим в I век преди н. е.

През 1795 година руският изобретател Кулибин е разработил „подемни и спусквателни кресла“ на винтове за Зимния дворец. Тези подемници са използвали физическата сила на робите или слугите и по-рядко животинска сила. Скоро след това е изобретена парната машина и тя е била приспособена към подемника и използвана за целта.

Съвременните асаньори

Ключов елемент на съвременния асансьор се смята автоматичния държач – устройство, което спира асансьора, в случай на скъсване на кабела. Изобретението е на американеца Elisha Graves Otis (1811 – 1861). През живота си той е сменил много професии: бил е и строителен работник,  правил е карети, работил е в мебелна фабрика за легла. Именно там през 1852 година го помолили да конструира повдигач за дъски за втори етаж. Точно там Otis направил своето ключово изобретение. Той прикрепил кабелa към платформата на асансьора през плоска пружина (ценен опит от конструирането на карети). А от двете страни на повдигача поставил зъбни колела. От тежината дори на празната платформа пружината се извивала и минавала между релсите. В случай на скъсване на кабела, пружината се заклещвала в зъбците на релсите и така се предотвратявало падането.

Отис нарекъл своя повдигач „безопасен асансьор“ и основал неголяма работилница за производство на такива устройства. Фирмата „Отис“ и до днешни дни е известна в тази област на техниката.

Вашият коментар