Семейна терапия – разказвателни подходи

Семейна терапия – подходи. „…Хората идват със своите разкази. Те имат своите истории, които искат да Ви разкажат, защото биха искали да създадат нови разкази заедно с Вас. По някакъв начин не могат да го направят сами. Те са авторите на своите разкази, но се нуждаят от съ-автор. ….Хората организират своите смисли и съществуване в и през разговорите. Те преодоляват трудностите помежду си, създавайки история за себе си. Всяко човешко същество е всъщност „разказвач” на истории. Всички хора имат истории за разказване. А ако нямат, то те просто не съществуват като човеци. Техните разкази са това, което ги прави човешки същества, но те са също и техния затвор…хората стават изключително лоялни към своите разкази и ето къде идва на помощ въпросната семейна терапия. Бавно Вие се ангажирате в съвместното написване на нов разказ. Те конструират нова реалност”.

СЕМЕЙНА ТЕРАПИЯ И РАЗКАЗВАТЕЛНИ ПОДХОДИ В НЕЯ

„Ние взехме под внимание предположението, че хората придават смисъл на техния живот и отношения, разказвайки техния опит и че в интеракциите с другите по време на действието на тези истории, те са активни в оформянето на техния живот и отношения. . …Ние бихме могли да предположим, че опитът и преживяванията на един човек са проблематични, защото той е бил разположен в историите на другите за него и неговите взаимоотношения и че тези истории са доминантни до степен, до която не предоставят достатъчно пространство за изпълнението на предпочитаната от човека история. Ние бихме могли да предположим, че човек активно участва в действието на тези истории, които намира за безполезни, неудовлетворяващи и със задънен край и че тези истории не представят достатъчно добре изживения опит или много съществено противоречат на важни аспекти от него.

Ние правим предположението, че хората преживяват проблеми, за които често търсят терапия и когато разказите, в които те „разказват” своите преживявания и опит и/или, в които се съдържа техния опит и преживявания, „разказани” от други хора, всъщност не представя достатъчно преживения опит и при тези обстоятелства ще има съществени негови аспекти, които противоречат на доминантната история…. Също така предполагаме, че когато човек търси терапия, то ще бъде идентифициран един приемлив изход или създаването на алтернативна история, която помага да се възпроизведат нови смисли, които пък ще донесат нови възможности – нови смисли, които хората ще преживеят като по-полезни и помагащи и с отворен край.”( Michael White, David Epston, 1990, 13, 14,15).

Предоставено от Моника Христова – семеен консултант